Ð Ñзко нараÑтва в СÐЩ. вноÑÑŠÑ‚ на дрехи от Китай тази година накара меÑтните производители да поиÑкат да Ñе поÑтавÑÑ‚ Ð¾Ð³Ñ€Ð°Ð½Ð¸Ñ‡ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð²ÑŠÑ€Ñ…Ñƒ вноÑа. Докато завършекът на Ñветовното многофибърно Ñпоразумение (MFA) е виновна за текущото увеличение на вноÑа, текÑтилната и облеклото Ñе преÑтруктурират от деÑÐµÑ‚Ð¸Ð»ÐµÑ‚Ð¸Ñ Ð²ÑŠÐ· оÑнова на икономичеÑката ефективноÑÑ‚. ÑеверноамериканÑки. производителите на памук Ñа чаÑÑ‚ от международна индуÑтриÑ, коÑто непрекъÑнато Ñе развива през поÑледната 70 години и ще продължи да Ñе развива без МВнР.
The economic forces behind the current market changes are explored in a recent analysis “The Forces Shaping World Cotton Consumption After the Multifiber Arrangement” by Stephen MacDonald and Thomas Vollrath of the Economic Research Service of USDA.
Започнаха координирани правителÑтвени Ð¾Ð³Ñ€Ð°Ð½Ð¸Ñ‡ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð²ÑŠÑ€Ñ…Ñƒ търговиÑта Ñ Ñ‚ÐµÐºÑтил и облекло 70 years ago when Japan became the world’s largest exporter, а Съединените щати и голÑма чаÑÑ‚ от Европа отговориха Ñ Ð¾Ð³Ñ€Ð°Ð½Ð¸Ñ‡ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð·Ð° вноÑ, за да защитÑÑ‚ вътрешните индуÑтрии. До началото на 60-те години, шивашката промишленоÑÑ‚ в Хонконг, ПакиÑтан и Ð˜Ð½Ð´Ð¸Ñ Ñтанаха оÑновни производители и доÑтъпът им до СÐЩ. и европейÑките пазари бÑха ограничени. По времето, когато МВнРприключи през 1974 бÑха въведени Ð¾Ð³Ñ€Ð°Ð½Ð¸Ñ‡ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð·Ð° 30 държави. Този брой нараÑна до 40 Ñтрани от 1994 когато УругвайÑкото кръгово Ñпоразумение ÑъглаÑно Общото Ñпоразумение за тарифите и търговиÑта (ГÐТТ) включва Споразумението за текÑтил и облекло, което оÑигурÑва деÑетгодишен преход от квотите за вноÑ.
Според MacDonald и Vollrath, редица изÑÐ»ÐµÐ´Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ÐºÐ°Ð·Ð²Ð°Ñ‚, че квотите Ñа добавени 5-10 percent to clothing prices paid by U.S. потребителите. The quotas were a “right” to export to the U.S. and EU and had economic value that economists measured as an “export tax equivalent” or ETE. Some estimates of ETEs for clothing were as high as 40 процента през 1992, but were in the 10-20 percent range in 2002.
The quotas caused production to shift to other countries, which then had quotas applied and caused still other countries to become producers. The authors note that the MFA led to increased clothing exports for some countries. They cite Bangladesh where the ETE was 22 процента през 2002, but still has a larger industry than expected without the MFA.
Tariff and non-tariff barriers also restrict trade flows in textiles and clothing. Applied tariffs range from 10-20 percent for textiles and 20-40 процент за облекло в Ñравнение Ñ Ñ‚Ð°Ñ€Ð¸Ñ„Ð¸Ñ‚Ðµ за произведените продукти, които Ñа Ñредно около 4 процента в Ñветовен мащаб. Ðетарифните бариери включват митничеÑките процедури, изиÑÐºÐ²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð·Ð° етикетиране и прÑка забрана на вноÑ. Тарифите бÑха намалени като чаÑÑ‚ от Споразумението от УругвайÑки кръг, но тарифните и нетарифните бариери не бÑха заÑегнати от ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° МВнРна декември 31 от миналата година.
MacDonald и Vollrath отбелÑзват, че потреблението на памук в Ñветовен мащаб през поÑледните години Ñе уÑкори Ñ Ð±Ð»Ð°Ð³Ð¾Ð¿Ñ€Ð¸Ñтни тенденции в доходите, цени на влакна и търговиÑ. Те обÑÑниха, “After growing 0.3 процент през 90-те години, потреблението на памук нараÑтва при приблизителна оценка 3 percent annually during the first five years of the 21st century.” Clothing consumption is very responsive to short- пуÑнете промени в доходите, оÑобено в развиващите Ñе Ñтрани. Ð’ дългоÑрочен план, потреблението на дрехи раÑте по-бавно от доходите.
ÐамалÑването на цените помогна за увеличаване на потреблението. Ðвторите отбелÑзват, че цените на дрехите, коригирани ÑпрÑмо инфлациÑта по време на 1999-2003 падна от 7 процента Ñредно за група от деÑет развити и развиващи Ñе Ñтрани. ДвуÑтранните търговÑки ÑÐ¿Ð¾Ñ€Ð°Ð·ÑƒÐ¼ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð·Ð²Ð¾Ð»Ð¸Ñ…Ð° на СÐЩ. и ЕС да увеличи вноÑа от Ñтрани Ñ Ð¿Ð¾-ниÑки производÑтвени разходи. Цените на морÑÐºÐ¸Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð°Ñ€ за единица единица почти намалÑха 70 процента от Ñредата на 80-те до ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° 90-те години.
Тези икономичеÑки Ñили доведоха до увеличаване на търговиÑта. За СÐЩ. и ЯпониÑ, вноÑÑŠÑ‚ на памучно облекло Ñе е увеличил от 30 процента от Ð²ÑŠÑ‚Ñ€ÐµÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð¿Ð°Ð·Ð°Ñ€ в 1992, да Ñе 45 процента през 1996 и над 60 процента през 2000. Съответните номера на акциите за ЕС бÑха 71 на Ñто, 75 процент и 84 на Ñто. Разгръщането на пазарните Ñили в момент на увеличаване на доходите на потребителите уÑкори промените, които Ñа на пазара от деÑетилетиÑ.
MacDonald и Vollrath очакват икономичеÑките Ñили да продължат да пригодÑÑ‚ производÑтвото и търговиÑта Ñ Ñ‚ÐµÐºÑтил и облекло. ТекÑтилното производÑтво е Ñилно механизирано Ñ Ð²Ð¸Ñоки капиталови разходи и ще отиде там, където капиталът е най-наличен. ПроизводÑтвото на облекло продължава да е трудоемко. Ðвторите обÑÑнÑват, “For this reason, clothing is a classic growth sector especially suitable for low-income countries having a relative abundance of low-cost labor.” What was true in the 1930s remains true in 2005.
ÐиÑките разходи за труд не Ñа единÑтвениÑÑ‚ фактор при избора на доÑтавчик на дрехи. Времето за доÑтавка продължава да е важно. Продукти от МекÑико и Централна Ðмерика могат да Ñтигнат до СÐЩ. в 1-6 дни в Ñравнение Ñ 11-15 дни от Южен Китай и 25 дни от ИндиÑ. Общото време за доÑтавка от поръчката до получаването на продукта Ñъщо е важно. КитайÑките доÑтавчици вземат 60 дни, ИндийÑки доÑтавчици 90 да Ñе 120 дни и доÑтавчици на Бангладеши 120 да Ñе 150 дни. Ðвторите отбелÑзаха, че иÑпанÑкиÑÑ‚ търговец на дребно Zara е интегриран в рамките на Европа и може да премине от дизайна до доÑтавката на дребно Ñамо за три Ñедмици.
MacDonald и Vollrath не очакват СÐЩ. използването на домашен памук, за да намалее бързо в 2005 защото СÐЩ. индуÑтриÑта направи големи промени през поÑледните пет години. Вътрешната употреба на памук Ñе е отказала от 10.2 милион бали в 1999 до очаквано 6.3 милиони бали за 2005, докато изноÑÑŠÑ‚ Ñе е увеличил от 6.8 милиона бали до очаквано 13.2 милиони бали. С увеличаването на производÑтвото на памучен текÑтил и дрехи извън СÐЩ. и бъдещото потребителÑко Ñ‚ÑŠÑ€Ñене вероÑтно ще нараÑтва по-бързо в развиващите Ñе Ñтрани, ÑеверноамериканÑки. производÑтвото на памук и доходите ще Ñе увеличават, обуÑловени от пазарните Ñили, които Ñа Ñтанали по-Ñвободни до ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° МВнР.